История

История на България

Стара Велика България
България при Аспарух и Тервел
България при Крум и Омуртаг
България при Симеон
България при Калоян
България при Йоан Асен ІІ
Български царства през ХІV в.
Сан Стефанска България
България през Втората световна война

Създадена преди повече от 1300 години, България е най-старата държава в Европа. Обединени от хан Аспарух прабългари и славяни образуват през 681 г. своя държава, която бързо се утвърждава и разширява. При управлението на княз Борис (852-889) това обединение се укрепва още повече, когато страната приема християнството през 863 г. Българи и славяни доказват, че България не е нещо временно и тя се нарежда до най-могъщите държави тогава – Византия и Франската империя. България се развива като независима и самостоятелна държава, със своя писменост и култура, за което способства и създадената от братята Кирил и Методий (855 г.) славянска азбука. При приемника на княз Борис цар Симеон (893-927) България опира на три морета и се превръща в най-могъщата държава и средище на книжнина и култура.

Следващите няколко десетилетия държавата е отслабена и подложена на постоянни нападения от страна на Византия, която успява през 1018 г. да подчини България. Този период продължава до 1185 г ., когато след въстанието на Асеневци държавната независимост е възстановена. При управлението на цар Йоан Асен II (1218-1241) България достига върха на политическото си могъщество и отново опира на три морета – Адриатическо, Бяло и Черно море. При приемниците на цар Йоан Асен II държавата отново започва да отслабва. Балканските страни често водели битки помежду си, което през 14 в. довело турците на Балканския полуостров. България не могла да се справи с Османското нашествие, което приключва през 1396 г. с превземането на последната българска крепост Никопол. Настъпва 5-вековен етап от историята на България, известен като Турско робство. През това време турците не престават да се опитват да асимилират и подчинят българското население, което обаче успява 500 г. по-късно да въстане. С помощта на Русия с Руско-турската война 1877/1878 България е освободена. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, в който се определят границите на освободената държава. България възвръща етническите си граници (172 000 кв. км.). Това обаче противоречи на желанията и интересите на западните сили и на 13 юли 1878 г . България е разпокъсана с Берлинския договор. Страната е разделена на Княжество България със столица София, и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив. Това разделение продължава до 6 септември 1885 г ., когато Съединисткият акт успява. Това никак не се харесва на великите сили, в частност Русия, но все пак на 24 март 1886 г. Съединението е признато от всички, включително и Турция. Това открива пътя за истинското независимо развитие на България. Делото на Съединението е продължено от обявяването на българската независимост на 22 септември 1908 г. на хълма Царевец в Търново.

В началото на 20 в. балканските държави се обединяват срещу Османската империя и на 5 октомври 1912 г. избухва Първата балканска война, в която за по-малко от месец съюзническите войски поставят довчерашния си поробител на колене. На 17 май 1913 г. Представителите на Балканския съюз и Турция подписват Лондонския мирен договор, в който Турция се отказва от всичките си територии западно от линията Мидия-Енос. Балканският съюз обаче не издържа на противоречията между съюзниците и напора отвън и така избухва Втората Балканска война /16 юни 1913 г./, която има фатален край за България. Държавата губи Южна Добруджа, която отива в Румъния, Западна Тракия в Гърция, голяма част от Македония в Сърбия и Адрианопол в Турция. На следващата година избухва Първата световна война /1914-1918/ , в която България начело с цар Фердинанд се включва през 1915 г. на страната на Централните сили и излиза като губеща с много жертви и териториални загуби, съдържащи се в Ньойския договор от 27 ноември 1919 г . Между двете световни войни България е разтърсвана от много вътрешни размирици. През 1935 г. начело на държавата застава цар Борис III., който умира по време на Втората световна война през 1943 г.

Във Втората световна война /1939-1945 / България се включва през 1941 г. на страната на Германия, но на практика българските войски така и не водят военни действия срещу Русия и не се включват в преследването на евреите, дори спасяват българските евреи. На 05.09.1944 г. Русия обявява война на България и руските войски навлизат в България. След края на войната границите на България се запазват във вида си от 1940 г., когато България си връща Южна Добруджа.

На 09.09.1944 г. В България има преврат и на власт идва Отечествения фронт. България става Народна Република, а министър-председател е Георги Димитров, който през 1949 г. умира в Москва.

През 1954 г. главен секретар на БКП става Тодор Живков, България започва да се развива по пример на Русия. Управлението на Тодор Живков продължава до ноември 1989 г., когато комунизмът се сгромолясва навсякъде в европейските социалистически държави, включително и Русия. Оттогава вече 16 години България се опитва да поеме по пътя на демокрацията. От март 2004 г. страната е член на NATO, а през 2007 г. е приета и в Европейския съюз.

Първа Българска държава
Първа Българска държава
Втора Българска държава
Втора Българска държава
Априлско въстание
Априлско въстание
Руско турска война
Руско турска война
Трета Българска държава
Трета Българска държава
Войни за национално обединение
Войни за национално обединение
Български владетели
Български владетели
Исторически личности
Исторически личности