Руско-турска война (Освободителна война) 1877-1878

След провалана Цариградската конференция, на 12 април 1878 г. избухва Руско-турската (за България - Освободителна) война. Театъра на бойните действия се води на два фронта - на Балканите и в Кавказ, като за нас по интересен е Балканският фронт.

Като цяло руското командване тотално подценява ситуацията. Руската армия е разделена на три отряда - Западен (35 000), Източен(70 000)  и Преден(12000). След преминаването на Дунав при Свищов задачата на Източния отряд е да блокира турските войски в четириъгълника Русе, Силистра, Шумен, Варна, където се намира общо 150 000 армия. Западния отряд успява да блокира Осман паша в Плевен. Предния отряд, където е и българското опълчение минава Стара планина и стига до Стара Загора, но там е пресрещнат от силната армия на Сюлейман паша от над 30 000 войници. Те наново си възвръщат Стара Загора и извършват нечувано клане над мирните жители. Целта на Сюлейман е да мине проходите на Стара планина, да отблокира 60 000 корпус на Осман паша и да изхвърлят русите в Дунава.

Тогава се завързва битката при Шипка. Там турците са спрени благодарение на храброста на българското опълчение и руските части и кампанията на Сюлейман се проваля. По-късно пада и Плевен и всички войски се отправят към Цариград.  Турция моли за мир и при селцето Сан Стефано на 19 февруари 1878 г. е сключен мирния договор. 

Няколко месеца след края на Руско-турската война, част от клаузите са ревизирани от Берлинския конгрес. Макар и орязана България възкръства отново на политическата сцена след близо 5 вековно турско иго.