Български фолклор

Ивановден (7 януари). Името Иван означава “Божия благодат”. На този ден всички именници и младоженци се поливат с вода за здраве. По стара традиция на празника кумците отиват на гости при кумовете.

Бабинден (8 януари). Бабинден е празник на акушерките, родилките и бабите, които са помагали помагали при раждането в по-стари времена. На този ден бабите-акушерки обхождали всички домове, в които са бабували. Изкъпвали децата и намазвали челата им за мед и здраве.

Антоновден (17 януари). Името Антон означава “безценен”. На този ден не се готвят варива, за предпазване от болести. Жените раздават питки, намазани с мед. Не се работи за здраве.

Атанасовден (18 януари). Името Атанас означава “безсмъртен”. 18 януари е празник още на ковачите, железарите и ножарите. На този ден се раздават питки и се прави курбан от черна кокошка за здраве. Перата на заколената птица се запазват и имат лечебна сила.

Петльовден (20 януари). На този празник майките колят петле за здравето на момчетата или ярка за момичетата.

Баба Марта (1 март). Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи. Първите мартеници са били само усукан червен и бял конец. С течение на времето се създават все по-оригинални мартенички – топчета, пискюли, неповторимите “Пижо и Пенда” и др. На този ден всички се закичват с мартеничка, за да има здраве и сила през следващата година.

Кукери (март, седмицата, която разделя Месни Заговезни и Сирни Заговезни). В Кукерските игри участват предимно мъже. Тези игри целят чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат прогонени злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата година.

Великден (Април, неделята след първото пролетно пълнолуние). Подготовката за този празник започва още в четвъртък. Тогава се боядисват яйцата, като първо се боядисва червеното яйце. Тогава се правят и козунаци. Истинският празник започва в неделя сутрин. Отива се на църква. Хората се поздравяват с “Христос Воскресе” и отговарят с “Во истина воскресе”. Семействата си ходят на гости като си разменят великденски яйца, а на трапезата има ястия, които са били забранени през дългите Великденски пости.

Лазаруване (Април, предпоследната събота преди Страстната неделя). Лазаруването е хубав пролетен обичай, който предшества Цветница. Момите, нагиздени с пъстри премени обикалят всички къщи. Те пеят за орача, за овчаря, за цъфналата пролет и за здравето във всеки дом и за добруването на годината.
А на Цветница девойките и момите отиват на реката и пускат върбови венчета във водата. Девойката, на която венецът излезе най-напред, се избира за “кумица” на лазарките. “Кумицата” гощава лазарките и празникът приключва с танци и веселие.

Нестинарство (21 май). На този празник на мегдана се запалва огън. Докато огънят се разгори, нестинарите обикалят къщите в селото, съпроводени от тъпани и гайди, за пропъждане на болестите, като носят със себе си и иконата на Св. Св. Константин и Елена.
След това под звуците на специфичен ритъм на нестинарската свирня, нестинарките влизат една по една в жарта. Играят не повече от две минути. Счита се, че колкото повече нестинари влязат да играят, берекета ще е по-голям.