Белащински манастир

Белащинския манастир "Св. Георги" се намира в северното подножие на дела Чернатица на Западните Родопи, на около 1 км югоизточно от с. Белащица. Манастирът е основан през ХІ в. (1020 г.) от византийския пълководец Никифор Ксифий, изиграл решаваща роля при пленяването на Самуиловите войници при с. Ключ. През 1364 г. е опустошен от турците. Възобновен е през ХVІІІ в., но отново е опожарен е през 1878 г. от турците при изтеглянето им в края на Руско-турската освободителна война. След Освобождението манастирът е възобновен, но остава гръцки до 1906 г.

Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради и параклис. Черквата, построена през 1838 г., е еднокорабна, едноапсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи.Под открития притвор е аязмото, а в двора е красивата каменна чешма, построена през 1831 г. Наблизо до манастира, в с. Белащица, расте най-дебелото дърво в България – чинар с обиколка на ствола 13,7 метра.