Български владетели >> Кан Крум (802-814)

Кан Крум (802-814)

Информация | Kарта
seen
8294
facebook

Кан Крум принадлежи към Куберовите прабългари, които в края на VІІ в. от Панония (днешна Унгария) се установяват завинаги в днешна Македония. Крум е пряк потомък на Кубер, брата на кан Аспарух. С неговото име знаменитият род Дуло отново излиза на историческата сцена и възстановява властта си над българското племе.

След като се изкачил на престола, Крум насочил вниманието си в северозападна посока и завладял източните части на Аварския хаганат и ги включил в границите на българската държава. След това превзел град Сердика, който държал ключовите пътища към Македония. Междувременно византийският император Никифор І Геник се подготвял за голям поход срещу България. В средата на 811 г. Никифор І се установил с войските си в пограничната крепост Маркели. С измама успели да минат Старопланинските проходи и слязат в равнината. Императорът превзел Плиска и заповядал да се избиват дори и кърмачетата. В Плиска Никифор І посрещнал пратеници на Крум, които наново му предложили мир. Възгордян от победите императорът не искал и да чуе за подобно нещо, като се ласкаел от мисълта, че е покорил цяла България и е осъществил отколешната мечта на византийските императори.

Междувременно кан Крум реорганизирал войските си с голяма бързина, извикал на помощ околните славянски племена и част от онези авари, които преселил в Мизия, въоръжил даже и “жените по мъжки”. Проходите били завардени и преградени – всичко това станало за два дни четвъртък и петък. Императорът поел през Върбишикя проход, който българите преградили с дървена стена и дълбок ров. През нощта ромеите чували шума от прииждащите български войски. Сам императорът разбрал безизходното си положение и възкликнал:”Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегне гибелта”.

И наистина, поражението на ромеите било незапомнено – “погубена била цялата ромейска мощ”. Никифор І бил заловен жив, заведен при Крум, който заповядал да го обезглавят. След това черепът бил обкован със сребро и с така получената чаша, Крум пиел наздравица със славянските вождове.

Последвала битката при Версиникия, близо до Одрин, през 813 г., в която Крум и войските му отново били победители, а поражението на византийците катастрофално. Крум поискал лично среща с император Лъв V Арменец, на която да се договорят условията за мир. На българският владетел бил скроен коварен заговор за убийството му. В последният момент Крум се досетил за измамата и успял да се спаси. Но разярен от коварството на ромеите, хан Крум подложил на страшно опустошение околностите на Консатнитнопол.

Кан Крум започнал да се подготвя за решителен щурм срещу византийската столица. Обсадния парк за атакуването на константинополските стени включвал големи бойни кули, “костенурки” за разбиване на стените, огнехвъргачки и др. Обсадните машини трябвало да се придвижат с 5000 обковани в желязо коли, а хиляди волове били приготвени в обозите. В разгара на приготовленията хан Крум внезапно починал – април 814 г.

Личността и делата на кан Крум не се измерват само с победите в битките. Големи са заслугите му за вътрешното укрепване на държавата. Крум е първият законодател в нашата история. Законите му предвиждали жестоки санкции спрямо крадците и разбойниците. С въвеждане на Крумовите закони се обединили окончателно славяни и прабългари, което улеснявало управлението. С името на хан Крум се свързва и утвърждаване на монархическото начало във владетелската идеология. Искал столицата на българската държава да не отстъпва по великолепие от столиците на другите държави. Затова след опожаряването на Плиска, Крум се погрижил за разкрасяването и с една внушителна колонада. Върху колоните хан Крум заповядал да се изпишат надписи, които известявали забележителни събития, като: “Сражение при Версиникия”, “Сражение при Тича”, “Сражение при Сяр” – това са все победни и паметни битки. Върху други колони стоят надписите: “Крепост Димотика”, “Крепост Редосто”, “Крепост Созопол”, “Крепост Месемврия” и др. – това пък са имената на превзетите от Крум градове през 812 и 813 г.

Въпреки че дръзката му мечта за превземането на Константинопол да не се осъществява, на хан Крум българската държава дължи високите цели на своята политическа и народностна доктрина.