Скафида

Средновековна крепост Скафида е била и пристанище, в което през средновековието са акустирали морски кораби, тъй като плавателното Мандренско езеро още тогава е било свързано с проток с Черно море.

Крепостта се е намирала на южния бряг на Мандренското езеро до с. Димчево. Крепостта е била изградена от ломен камък с бял хоросан. Стената е била широка около 2.40 м. и е заграждала площ с форма на четириъгълник със страни 80 и 60 м. Останките на една мощна кула с квадратен план и с дължина на страните 6 м., изградена от ломен камък, споен с бял хоросан, са запазени на брега на оттока на Мандренското езеро. Кулата може би е служила и като фар на корабите през нощта. Пак на същото място братя Шкорпил са забелязали основите на относително голям мост, изграден отново от ломен камък споен с бял хоросан с размери 6,10 м. на 3,80 м. Мостът вероятно е бил сводест, за да могат да преминават под него влизащите в пристанището кораби. Тези основи са унищожени при строежа на модерното шосе в началото на 20 в., чието трасе минава само на няколко десетки метра от кулата. Крепостта се споменава при похода на цар Светослав през 1304 г. и последвалата битка при река Скафида, когато византийската армия е разгромена.

Последното сведение за Скафида се намира в т.нар. "Савойска хроника", съставена в 1464 -1465 г. според една стара редакция от 1417-1420 г., която описва походи на граф Амедей VІ Савойски и превземането на Скафида от войските му.

Това сведение показва,че Скафида е вече бил значителен град със силен гарнизон, който оказал яростна съпротива на кръстоносната войска.