Цар Калоян (1197-1207)

Информация | Kарта
seen
6123
facebook

Калоян е третият от братята, застанал начело на освободителната борба против византийското робство. През 1187 г. Калоян е трябвало да отиде заложник в Константинопол като гарант на Ловешкия мирен договор. Успял да избяга през 1189 г. и оттогава цар Асен го държал постоянно до себе си и го направил свой помощник. След смъртта на Асен и Петър, Калоян бил провъзгласен за български цар в началото на 1197 г.

Новият владетел продължил делото на братята си: трябвало да извоюва международното признание на възобновената българска държава и да присъедини всички земи, населени с българи, под скиптъра си.

На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристигнал в Търново. На 7 ноември той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква. На церемонията на 8 ноември 1204 г., Калоян се сдобил с царска титла, а папската благословия придала на акта на коронясването достатъчно авторитет на българския владетел.

През същата година кръстоносците завзели Константинопол и предявили претенции за българските земи като наследници на Византийката империя. В избухналата война Калоян им нанесъл няколко съкрушителни поражения като най-голямото е при Одрин на 14 април 1205 г.Тогава бил пленен и самият латински император Балдуин. С тази победа, бил погребан митът за непобедимостта на рицарската армия.

През 1207 г. Калоян обсадил Солун. След обсъждането на щурма, царят се оттеглил в шатъра си, където в полунощ бил смъртоносно ранен от копието на куманина Манастър.