Къщата на баба Зойца Янулова
Къщата на баба Зоица Янулова е пример на черноморска къща, обитавана от турско семейство. Тя се намира в северната окрай- нина на града и въпреки различните регулационни и други промени има сравнително голям двор. Тая къща е строена преди повече от 150 години, т.е. тя може да се отнесе и към 18. век. Това потвърждава и по-старата конструкция на стените, които са изградени от тънки, дялани дъсчици между паянтовите греди. Първите стопани на къщата са били земеделци и винари.
Планът на къщата има формата на буквата «Г», което се среща често в Несебър. Цялата челна страна на ризалита е използувана в приземието за входове; една до друга са разположени голямата двукрилна врата за избата и по-тясната двукрилна врата за етажа.
Главното избено помещение има размери 6,47Х 8,45 мие покрито в предната си половина с каменни плочи. В средата е поставена дебела дървена колона (22x28 см), която носи една надлъжна греда, подпираща средната вътрешна стена на етажа. Още стоят в дъното на приземието, поставени върху релси от дебели дървени греди, големите бъчви за вино, между които изпъква кадосът — отвесна еднодънна бъчва за тъпчене на гроздето, с диаметър от 1,80 метра.
Характерна е конструкцията на източната стена иа приземието. Тук каменният зид е прекъснат, от което също може да се заключи, че тая страна не с била граница на парцела, както е сега. Но тъй като в етажа над тая стена има две големи огнища, масивната им зидария се носи от дебели хоризонтални греди, които минават успоредно и се подпират от три двойки отвесни дървени колони.
Правата и твърде стръмна стълба (стъпалата са мо-високи, отколкото широки -— 23/21 см) отвежда н дълъг, но не много широк, напречно разположен салон, който разделя жилищните помещения на две групи. Вдясно, непосредствено до излизането на стълбата в етажа, е стаята на мъжете, която е била и гостната стая па къщата. Тя е същевременно най- прссторната н най-светла стая на жилището (3,75Х 4,27 м); пространството над най -ниската част на стълбата с използувано за стенен долап. Стаята е така разположена, че по най късия път, само след една-две крачки, посетителят бива отвеждан и отделен в пея, след което жените можели да се движат пак свободно между стаите си през салона.
Салонът е твърде издължен за твърде малката си ширина (2,55 м). Височината му е около 2,50 метра. В северната му страна е взидан широк неподвижен долап (дълбок 1,17 м). В трите задни помещения се влиза централно по отношение на идването — използува се една средна вдлъбнатина на едната стена на салона, за да се групират в нея симетрично вратите.
Задната група помещения образуват характерната за всички къщи на Несебър вътрешна интимна част от домакински и жилищни стаи (кухнята, стаята на жените и децата и намиращия се помежду им килер), в които се е готвело, шиело, отглеждали се децата и т. н. Тия помещения са свързани поотделно само със салона и нямат връзка помежду си.
Докато, общо взето, тия стаи имат характерните за обикновения тип несебърска къща разположение, ориентация и връзки, от гледна точка на детайл ната разработка те са разрешени твърде оригинално. С цел да се прикрие напълно и да се изолира кухнята, в която са работили и готвели жените, няма никакви прозорци по външните стени. В замяна на това тя е получила оригинално за едно жилищно помещение горно осветление. Дъсчената рамка на тавана на стаята, широка, около 70 см, преминава в измазан холкел; над стаята централно е разположен единственият отвор за светлина — наклонено, успоредно с покривната плоскост стъкло с размери около 60/80 см.
Тая стая фактически има един прозорец, но той е вътрешен и се намира на стената, която граничи със салона. Той е предназначен не да осветява кухняча, а да позволява да се наблюдава салонът, за да могат при идване на чужди посетители да бъдат предупреждавани жените, както и самите те да виждат дали е свободен салонът. На една от външните стени на същата кухня е разположено централно огнището, което има кръгъл кош; от двете му страни са вградени кухненските стенни долапи.
Другата стая от тази група е ориентирана към улицата и има хубаво южно изложение. Но и тя се осветлява чрез малки, поставени високо над .човешкия ръст прозорчета, които личат и днес на фасадата въпреки преустройството на къщата.
Фасадата е спокойна, решена с характерната .тека дървена надстройка върху високата повече от 3,10 м н неразчленена каменна плоскост на приземието, която продължава и в дворната ограда. Двата етажа са отделени със сравнително широк (28 см) междинен корниз от хоризонтални дъски и дървени профнли. Първоначално етажът на цялата къща е имал характерното по-старо оформяване на стената — с тънки дялани дъсчици; впоследствие предната част е ремонтирана и обшита с по-широки дъски.
