Къщата на Кириак
Къщата на Кириак е един от най-старите образци на запазена и досега несебърска къща. Според местни данни тя е построена преди повече от 200 години. За «възрастта» на тая къща свидетелствува не само старата конструкция на стените; височината на помещенията около салона е също типична за сградите от 18. век. Притежателят на къщата е бил среден търговец (според непроверени данни).
Къщата е разположена в северната част на града, близо до морския бряг , но поради застрояване на съседния парцел е останала ориентирана към юг. Тя се намира на една от многобройните улички, перпендикулярни към двете главни градски артерии. Теренът има известна денивелация по по сока на морето.
В съседство с входа за избата в самия край се намира входът за жилищния етаж. Входът за жилището е подчертан с двете кръгли (диаметър 13 см) колони, които носят малка пергола с лоза. Първоначално се влиза в малко антре (1,46 х 1,95 м), от което по познатия вече начин може да се отиде и напрапо в избата.
Салонът е ориентиран към юг, откъдето се осветява с три прозореца. По цялата дължина на южната стена е поставена 75 см широка пейка; това свидетелствува, че салонът от най-стари времена е бил помещение, в което през топлите сезони обитателите на къщата са живели и работели. В тая къща салонът е пространствено подчертан — неговата височина (3,02 м) е с повече от 30 см по-голяма от височината на всички останали помещения.
Северната група помещения са познатите вече кухня, килер и голяма жилищна стая. И тук за удобство е създадена втора директна връзка между кухнята и килера.
Противно на обикновено срещаното решение при несебърските къщи е разполагането на балкона към улицата и липсата на връзка между него и салона.
Във фасадата на къщата доминиращият елемент е етажът. Старата конструкция на етажната стена — със запазване на паянтовите вертикални подпори и тънките дялани дъсчици, дава на фасадата извънредна лекота и дребен мащаб , като усилва динамичното и живописно въздействие. Големите стаи имат по външните си стени по два прозореца. Прозорците на салона са с обикновени дървени капаци. Чупката в малката източна стая е също продиктувана повече от съображения за фасадно решение и за по-силно подчертаване на салона в главното дворно лице на къщата.
