Къщата на Димитър Тюлев

Тя е на централно място в един сключен фронт от къщи, застроени непосредствено до самия морски бряг. Същевременно тя задънва една къса уличка от системата на вторичните пер­ пендикулярни улици, която е водила до главния градски площад. Това е наложило особено разрешение на фасадата към улицата. Въпреки че в нейния тип има нещо чуждо за характера на несебърската архитектура, поставянето на централен мотив — кръгъл еркер — в случая е напълно оправдано.

Сключеното застрояване на високия южен бряг, особено на частта към пристанището и стария пазар, е поставило особени условия при решение на разпределението и специално в случая е усложнило ясната пространствена схема. Влизането на кола е възможно само под къщата, във вид на подлез, за да се стигне до и без това малкия двор. Но тъй като къщите са застроени до самия бряг, денивелацията между улицата и задния двор е значителна и затова достъпът с кола се ограничава само в едно специално предно пространство, поместено в приземието, без да се цели продължаването му до двора. Всъщност повечето от къщите на тази част на града се явяват откъм морето поради силния наклон на брега с един етаж по-високи, отколкото към минаващата пред тях градска улица.

Решението на тая къща е характерно за всички случаи на сключено застрояване. Входовете за къщата са събрани на едно място — широката порта и еднокрилната врата. Отначало се влиза в голямо полутъмно преддверие, покрито с каменни плочи . Оттук движението се разпределя в три посоки — за етажа с жилищните стаи, за северния склад-изба и за разположената към югоизток група от две стаи в приземието. От разпределителния салон между двете приземни стаи втората стълба води до по-ниско лежащия двор, където поради денивелациите има още избени помещения.

Етажът е организиран около централно разположения салон, който прорязва къщата през средата и се осветлява от тесните си срещуположни страни. Централната му част е разширена като многоъгълник с форма, близка до окръжността, където са събрани всички врати. Помещенията се нареждат в известна симетрия по отношение и на другата посока. Ъглите на квадратния план са заети от големите стаи. Схемата на разпределението на етажа има много общо с появилата се към 1830 г. в Пловдив симетрична къща със стълба във втората комуникационна ос . Те се различават обаче в решението на приземието и подхода до етажа, както и във фасадните композиции. Събирането на движението (комуникационните линии) в центъра на салонното пространство дава възможност двете ниши да се оформят като спокойни места за работа и почивка. Към северната ниша, която е с прозорци към улицата, пред полукръглия еркер е поставена широка пейка.

Схемата на уличната фасада е малко чужда за градския тип къща . Това важи както за етажа, чиито стени нямат обикновената дървено-паянтова конструкция с обшивка от дъски, а са измазани с бяла варова мазилка, така и изобщо за цялата концепция, при която централният еркер е подчертал дългата ос на салона. С полукръгъл измазан холкел е оформен и главният корниз на къщата. Запазени са обаче ъгловите дървени пиластри със стилизирани капители.

Подобни оформявания на фасадата могат да се открият в някои селища на Северна Гърция и Южна Македония, поради което може да се предполага, че архитектурният тип е или пренесен от дошли оттам майстори-строители, или къщата е собственост на преселници, които са пожелали да си построят близък до домашния им бит тип.

Ориентацията на салона почти север—юг доказва, че еднакво внимание се е обръщало и на гледката към морето, към което са разположени половината от главните помещения на сградата, и на разполагането на стаите към улицата и града; за това свидетелствува и поставената в единия край на салона пейка. Поради тия причини и стълбата е поставена умело в страничната и тъмна ниша, разположена перпендикулярно в средата на дългата главна ос на салона.