Къщата на Панайот Мускоянин
Къщата на Панайот Мускоянин представлява голяма жилищна сграда, разположена на южната главна улица, с двор непосредствено на морския бряг. Тя е построена преди повече от 150 години. Принадлежала е на богат търговец-грък, но според други сведения е била притежание на някакъв бей. Къщата има многобройни и най-различни помещения: стаи за живеене, стаи за прислуга, складове за вино, хамбар за зърнени храни, обор.
По-хубавите стаи на къщата са ориентирани към морето. Северният фронт към улицата се заема в приземието от високата изба, а в етажа — от познатата група помещения — кухня, килер и голяма спалня. През голяма дворна порта от улицата се влиза в един сравнително малък пре ден двор, покрит с хубави плочи. Между него и южния двор към брега се изпречва голям и висок навес. Със своята дълбочина (3,50 м) и височина (бли зо 4,00 м) той представлява фактически едно продължение на дворното пространство за удобство при влизането на кола подпорите на тоя навес са на големи разстояния, което е наложило по-тежки дървени колони (22/22 см) и подпиране с макази йод 45°].
Избата, до която се стига през двойната врата в средата на навеса, е висока 4,40 метра. Денивелацията между избата и нивото на навеса се преодолява с рампа. Вдясно от входа се издига дъсчена платформа (1,80 Х 3,30 м) за по-ценни стоки, а вляво, към улицата, е поместен хамбарът (1,15 Х 3,00 м). Общата височина па приземието позволява в южната част да се вместят помещения на два етажа: отдолу сборите за домашни животни и отгоре складът и една стая за прислугата. Неосветеният склад пред стаята в приземието свързва както избата и южния двор, така п жилищния етаж, гдето е създадена втора сервизна стълба, която извежда в задната част на салона в етажа. Входът за оборите е отвън, при десния край на високия навес.
Вестибюлът в етажа е значителен по размери — дължина 11,31 м и ширина в най-широката част — 6,18 метра. Той се простира от източния до западния фронт на къщата и е разделен пространствено на три части: 1) източна ниша със сервизната стълба за приземието, мивка и долапи, 2) централна част, където са събрани ходовите линии между всички по мещения в етажа, и 3) западна ниша, в която е поместена главната стълба и откъдето се отива на бал кона. Височината на тия части е различна. Разширената централна част е висока 3,60 м, а източната и западната ниша — 3,12 метра. Разликата във ви сочините е преодоляна с измазан и изписан холкел, а самият таван навлиза в покривното пространство. Различно е и третирането на таваните в мащабно отношение: квадратчета в централната част, получени от много тънки апликирани летви, имат размер на страната 17 см; в източната ниша размерите са 27/27 см, а в западната — 14/14 см. Централната част на салона се подчертава и от кръг лата розетка (диаметър 1,30 м) със звездообразен мотив. Мивката е поместена в салона както в богатите пловдивски къщи от 19. век.
Планът на тая голяма къща има, общо взето, очертанията на квадрат, при който във всеки ъгъл е развито по едно главно помещение. Между тия големи ъглови помещения са по-малките простран ства — ниши към салона, килери и други.
В резултат на тая обемна композиция фасадите са твърде еднакви и с тенденция към симетрично оформяване с почти еднаквите крайни еркери около неиздадената средна част. Изключение прави само северният фронт към улицата,който е без чупки, с по-малко прозорци и пластично разнообразен отеркерно издадения комин на кухнята. Външният детайл е прост и сдържан и до известна степен не отговаря напълно на вътрешното богатство на тая къща (типично за някои по-богати къщи от по-раншните периоди на робството).
Силуетът откъм улицата се е допълвал сполучливо от високата, днес полуразрушена дворна порта. Откъм тая страна вместо хоризонталните сантрачи в каменната зидария на приземието се появяват на равно с предната част вертикалните подпори, свър зани чрез дървени възглавници с паянтовата кон струкция на етажа.
