Къщата на капитан Павел
Къщата на капитан Павел е. солидна сграда върху високо каменно приземие, застроена върху скала над самото пристанище, при входа за града откъм морето. От къщата се разкрива много хубава гледка към пристанището, Несебърския залив и планините около Бургаския залив. Къщата на капитан Павел е по строена преди повече от сто години.
По застроена квадратура тая къща е една от най- големкте в града. От наличността на огромния склад и голямото приземие може да се предположи, че тя е била притежание на богат стопанин, който се е занимавал с търговия и винарство.
Известно време преди Освобождението къщата на капитан Павел е използувана н за административна сграда.
По отношение на крайбрежния път дворът на къща та се намира отзад към градската част. Голямата денивелация е дала възможност да се направи от тая страна втори вход, който с малко стъпала из вежда направо в етажа. Под тия стълби пък се идва н една междинна площадка на приземието.
Приземието е високо близо 5 метра. Иззидано с дебели каменни зидове (75 см), приземието е слабо осветено. При свободното южно изложение целта е била да се запази в помещението по-ниска температура, подходяща за лагеруване на вино и складиране на други стоки. Две трети от помещението служат за винен склад и за съхраняване на рибарските мрежи; останалата част, преградена с паянтова стена, представлява отделно обособен склад.
От главния вход, който представлява засводена врата в средната ос на южната фасада, една стълба с многобройни стъпала извежда в западнат ниша на салона в етажа.
Фасадата е вярно отражение на пространствената схема. Намазаният етаж е кацнал върху писоко каменно приземие. На времето мазилката с била боядисана с цветна боя. Особено сполучливи при тая къща са силуетът откъм морето и връзката и с пейзажа.
В голямата неразчленена плоскост на приземието освен носещия еркерните конзоли сантрач други сантрачи не се виждат; вратата е разработена от майстора негативно в плоскостта за зида. За раз лика от наддадените еркери богатата каменна рамка започва направо от камъка, за да се вреже в каменната плоскост, като образува малка защитна ниша. Върху свода на каменната рамка има втори концентричен полукръгъл тухлен свод.
Колкото и приземието да е третирано като тежка неразвита от отвори основа за жилището в етажа, толкова последният е оформен съответно с лекия материал на стената като силно разчленена и облек чена от многобройните отвори надстройка. Особено в страничната фасада имаме непрекъснато редуване на шест прозореца един до друг. Докато в крайните полета прозорците са групирани по два, с което се увеличава плътта на полето като страничен завършък в силуета, в средните полета отворите се образуват винаги от тройка прозорци. Този различен брой на прозорците трябва да се подчертае, тъй като самите полета са почти еднакви по ширина.
Еркерите се подпират от нрави дървени конзоли, които стъпват върху общия най-горен сантрач. В страничните фасади копзитоле получават различен наклон, тъй като еркерът не излиза успоредно на приземието, докато основата на конзолите остава една и съща — най-горния сантрач.