Къщата на Василоолу
Къщата на Василоолу в Несебър е разположена на самия бряг, в югозападната част на пристанищния залив. Тя има изключително добро местоположение, с много хубава гледка към широкия простор на морето.
Главният поминък на първите стопани е търговията. Къщата е построена скоро след Освобождението — през 1885 година.
Къщата на Василоолу е ясно ориентирана към морето. Входната порта е непосредствено до къщата и въвежда в един сравнително голям двор. Оттук се откриват три входа за къщата: един среден, който води право в жилищния етаж, една голяма двойна врата за избата и още една малка еднокрилна врата за приземието вляво от средния вход. Избата представлява едно пространство, нарушено само от стълбите за етажа. Цистерната е поместена в един от ъглите на избата.
Пространството на стълбището за етажа е отделено от салона с врата. Малкото място, с което се е разполагало, не е позволило да се получи по-голяма клетка за стълбата, където тя да се развие по-свободно. Затварянето на стълбата за етажа е по-късен етап и не се среща в по-старите къщи. Въпреки неголемите размери и недостатъчното място в къщата е вмъкната още една стълба, която води към двора и някои пристройки.
В етажа линиите на движението между стаите са събрани в задната част на салона. Големите помещения се намират по ъглите на къщата, като получават по тоя начин най-различно изложение; северо източната стая например е дори по-голяма от хубавите, южни стаи с гледка към морето и приста нищната част. В задната част на къщата отново може да се види ясно обособената група от кухня, килер и голяма стая. Салонът е заграден от трите си страни и е ориентиран към юг и морето. Той и заграждащите го помещения изразяват постоянно сменяващия се ритъм на голямо и малко пространство.
Къщата е неделимо свързана с високата каменна ограда и не. особено богато разработената дворна порта; всичко е сполучливо съгласувано с преобладаващата линеарна система на пейзажа. Съотно шението между камъка на приземието и дървото на етажа е почти 1:1, но като маса то се ком пенсира с увеличената плоскост на камъка, която продължава вляво и вдясно от къщата в подравнената с височината на избите каменна ограда.