Цар Фердинанд (1887-1918)

Информация | Kарта
seen
1565
facebook
Цар Фердинанд (1887-1918)

Вторият княз на Третата българска държава Фердинанд е роден на 14 февруари 1861 г. във виенския дворец Кобург. Син е на принц август Сакс-Кобург-Готски и на орлеанската принцеса Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Офицер е в австроунгарската армия, когато получава предложението да заеме овакантения български престол. Съгласява се, въпреки неодобрението от страна на Великите сили. Фердинанд е не особено привлекателна, но забележителна фигура в монархическата история на Европа.

Коронясан тържествено в средновековната ни столица Търново на 2 август 1887 г., Фердинанд е български владетел в продължение на 31 години. През април 1893 г. се жени за бурбонската и пармска принцеса Мария Луиза и има 4 деца – синовете Борис и Кирил и дъщерите – княгиня Евдокия и Надежда. След смъртта на Мария-Луиза през 1899 г., се жени за Елеонора Ройс-Кьостриц.

Идвайки на власт той продължава започнатото от предшественика му. Фердинанд осъществява първата приемственост в модернизацията на новата българска държава, при която онова, което е построено от предишни личности, партии и поколения, не се отрича и унищожава, а се утвърждава и развива. В лицето на армията, той вижда главно средство за постигане на националното обединение. Българските войници са с най-висок образователен ценз на Балканите. При управлението на Фердинанд, България отбелязва най-динамичен напредък в политическо, стопанско и културно отношение за целия Балкански полуостров. Голям любител на ботаниката и орнитологията, той колекционира видове от българската природа и създава първата в България Зоологическа градина. По време на неговото управление се поощряват традиционни и нови производителни способи, развива се образователната, просветителската и читалищната система, съобщенията, транспорта, благоустройството. Започва одържавяването на железопътната собственост. Модернизират се дунавски и черноморски пристанища. Създава се Българското параходно дружество.
От 1894 г. държавата поощрява с различни законодателни методи 72 фабрики от местната промишленост. През 1911 г. те стават вече 3027 с около 16 хиляди работници. Отменят се част от данъчни задължения. Износът на качествена българска продукция се премества към пазарите на Средна и Западна Европа.

Вътрешният оборот на страната през 1911 г. е повишен три пъти в сравнение с този от 1887 г., а промишлената продукция през 1910 г. е четири пъти по висока от таз ипрез 1900 г.

Невижданият просперитет на България, карат изследователите да говорят за този период като за българското икономическо чудо. Това дава основание на Фердинад на 22 септември 1908 г. сред развалините на Царевец да обяви независимостта на Царство България. Тук той произнася прочуствено слово, което завършва с думите:”Да живее свободна и независима България!Да живее Българският народ!”
Не случайно за Фердинанд някои историци пишат, че ако той е завършил царската си кариера през 1911 г., той несъмнено би бил записан в българската история като един прогресивен цар.

Постиженията на Новата държава започват да тревожат потенциалните и съперници. Фердинанд разбира основната задача на българската дипломация за онова време – националното обединение. Но царят недооценява ситуацията в този момент. И провала на политика Фердинанд става в решителния за националната кауза период след 1912 г. Негова е вината за катастрофалния край на войната от лятото на 1913 г., когато България се изправя срещу всички съседни страни и загубва територии, които са признати за нейни в Македония и Тракия. Тези загуби тласкат България да се включи в Първата световна война на страна на Централните сили. Въпреки гръмките победи над Сърбия, Румъния, Великобритания, Русия, Франция и Гърция, в крайна сметка България губи и тази война.
На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на престолонаследника Борис Търновски. Останалата част от живота си прекарва в Кобург, като не престава да селди събитията в България. Умира на 87 години през 1948 г.