Цар Симеон (893-927)
Цар Симеон е третият син на княз Борис. Смята се, че е роден през 864 или 865 г. Борис го подготвя за духовник, тъй като по традиция трона се наследява от първородния син. Заради това е изпратен в Константинопол през 878 г. за да получи добро образование. Във Византия Симеон прекарва 10 години, като завършва престижната Магнаурска школа. Там изучава богословие, реторика и гръцки, който Симеон владее до съвършенство.
През 888 г. Симеон се връща в България и се установява в манастир до Преслав, където под ръководството на Наум Преславски извършва преводи на религиозните книги от гръцки на старобългарски.
Междувременно събитията се развиват стремглаво. Княз Борис се оттегля в манастир и е наследен от първородния си син Владимир. Новия княз се опитва да върне езичеството в България и се налага Борис да се върне на престола и да свали Владимир. Тогава на събор в Преслав през 993 г. посочва Симеон като свой наследник. На събора се решават и още две важни задачи - обявява се българския за официален език в България и столицата се премества от Плиска в Преслав.
Още на следващата 994 г. Симеон влиза в конфликт с Византия. Причината за войната става преместването на българското тържище от Константинопол в Солун.
През същата година българската армия навлиза в Източна Тракия и разгромява изпратената и насреща армия. Византииският император Лъв VІ подготвя нова кампания. Сключва съюз с унгарците да нападнат България от север с помощта на византийската флота, а той подготвя поход от юг. В същото време изпраща пратеник в Преслав за преговори.
Планът на императора сполучил - основните сили на българите били на юг, а византийската флота прехвърлила унгарците през устието на Дунав и те опустошили Добруджа. Симеон бил принуден да започне преговори за мир за да спечели време. Докато траели преговорите с Византия, българският владетел сключил договор с печенегите да нападнат унгарците и техните селища. Печенегите причинили ужасни опустошения на унгарците и те били принудени да напуснат земите си и се преселят в днешните си земи в Панония.
След като елиминирал заплахата от север през 996 г. Симеон разгромява ромеите при Булгарофигон. Византия няма друг изход освен да сключи мир с България и да върне българското тържище в Константинопол.
През 904 г. Симеон се възползва от арабското нашествие превзема Солун - вторият по-големина гард в империята. Византия откупува града, но за сметка на териториални отстъпки на България в Македония и Тракия.
Следващите няколко години България и Византия живеели в мир. Това продължило до 912 г., когато починал император Лъв и като регент на малолетния му син започнал да управлява брат му Александър. Той отказал да плати ежегодния данък на българите. Като отговор на това Симеон опустошил Тракия и обсадил Константинопол.
На следващата година бил извършен преврат във Византия и начело на регентския съвет бил избран патриарх Николй Мистик. Узнал за събитията Симеон отново обсадил Константинопол. Започнали мирни преговори между Симеон и Николай Мистик. На тях според повечето изследователи Симеон получава титлата "цар на България". Освен това се уговаря бъдещ династичен брак между малолетния император Константин VІІ и една от дъщерите на Симеон.
След като се оттеглят българите през 914 г. във Византия е извършен нов преврат от императрица Зоя (майки на Константин VІІ). Императрицата отменя сключения договор от 913 г. и започва подготовка за война с България.
Решителният сблъсък става на 20 август 917 г. близо до река Ахелой и Анхиало (Поморие). Тогава се срещат двете армии всяка наброяваща над 60 000 бойци в най-голямата битка в Европа през Средновековието. В битката при Ахелой българската войска начело със цар Симеон успява да обгради почти цялата византийска армия, от която загиват почти всички.
Последват още няколко победи и империята е поставена на колене, а цар Симеон започва да мечтае да превземе Константинопол и започва да се нарича "василевс на всички българи и гърци".
През 918 г. цар Симеон нахлува в Елада и я опустошава. Отчаяни от неуспехите във Византия е организиран нов преврат от Роман Лакапин - командващ флота и императрица Зоя е свалена. Лакапин жени дъщеря си за Константин VІІ и започва да управлява като съимператор.
Цар Симеон разбира, че не може да превземе Константинопол без флот и изпраща пратеници до арабите през 922 г. Тогава арабите се съгласяват да предоставят флота, но пратениците са заловени на връщане и начинанието не се увенчава с успех.
Всячески търсейки съюзници срещу Симеон, Византия настройва васалното на България Сръбско княжество. През 924 г. сърбите успяват да разбият една българска част начело със Теодор Сигрица и Мармаис. В последствие българската армия разгромява сърбите и Рашка (наименование на сръбската държава) е присъединена към България, а сръбския княз Захарий получил убежище в Хърватското кралство.
През 926 г. българите имат конфликт с хърватите, но българската войска е разбита.
Цар Симеон умира на 27 май 927 г. в разгара на нов поход срещу Византия.
По време на управлението на цар Симеон България е на върха на своето могъщество. Културата и просветата са в разцвет. Строят се нови крепости, църкви и градове. Територията на България е огромна и обхваща земите на сегашна България, Румъния, Сърбия, Македония, част от Гърция, част от Молдова, част от Албания.
