Мандренско езеро
То е най-южното от трите Бургаски езера,с площ на водната повърхност около 1300 ха.
Дължината му е 8 км, максималната ширина 1,3 км. Четири реки се вливат в езерото: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска.
Езерото е било запазено в естествения си вид до 1934 г.,когато се извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратявания на пролетните наводнения. Втората основна промяна на езерото настъпва през 1963 г, с построяването на язовирна стена в източната му част. По този начин са унищожени обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсва се връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно.Изчезват големите тръстикови масиви,а с тях и удобните места за гнездене на чапли, пеликани, патици и др.видове водолюбни птици. По този начин е била унищожена единствената колония на розови пеликани в България.
Най-ценните части на езерото са поставени под закрила (устието на р. Изворска – с площ 151 ха), или са предложени за защитени територии (местността “Узунгерен” – с площ 210 ха).
А други части на езерото са обявени за защитени територии (част от устието на лимана-защитена местност "Пода",с площ 107 ха,устието на р.Изворска-с площ 151 ха, предложената за обявяване местност "Узунгерен"-с площ 210 ха). За разлика от другите езера крайбрежието на Мандра обхваща и най-северните склонове на Странджа.Те се отличават с характерна горска растителност - циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари и др. Общо в езерото са установени 5 вида риби от Червената книга на България.
Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където до сега са установени над 250 вида.От тях като световно застрашени са малкият корморан, къдроглавия пеликан, червеногушата гъска, тръноопашатата потапница, ливадния дърдарец.Най-значимото място за гнездене на птиците е "Пода", крайбрежните ливади,пясъчните брегове-за синявицата, пчелояда, червения ангъч и др. Поради този факт Мандра е Орнитологично важно място с Европейска значимост.
От бозайниците в района са най-добре запазени популациите на видрата и белката.
