Поморийско езеро

Поморийското езеро се намира на 2 км северно от черноморския град Поморие. Площта на му е 7 - 8,5 кв. км., дължина - 6,7 км, ширина - 1,8 км и дълбочина -1,4 м.

По своя произход езерото е свръх солена лагуна, отделена от морето с естествена пясъчна коса и само в южната си част има свързващи канали, чрез които се осъществява притокът на морска вода.

Основната част на езерото е открита водна площ без растителност по бреговете. В южната му част се добива лечебна кал, която има висока йонна концентрация и поради това е сред една от най-лечебните в Европа.

Северната част на Поморийското езеро се използва за добив на сол. Тук са изградени Поморийските солници, които представляват множество басейни, отделени един от друг с дървено- насипни диги, от които се добива сол. Тук се намира и единственият Музей на солта в България.

Голямата соленост на езерото /6-8%/ определя наличието на специфични растителни и животински видове. Тук се срещат европейска солянка, халофитна трева, свит изворник, теснолистен папур и обикновена тръстика. Черноморското плюскавиче и водната лилия, които са вписани в Червената книга на България, също се срещат на територията на езерото. Фауната е сравнително еднообразна, като от рибите само ателината е включена в Червената книга на България.

В езерото и прилежащите му територии са установени 204 вида птици, от които 59 вида са включени в Червената книга на България. Над Поморийското езеро минава част от миграционния път на птиците - Via Pontica. Тук гнездят съблеклюн, кокилобегач, морски дъждосвирец, белочела рибарка. В езерото са построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други.

Всяка есен над езерото и околностите прелитат над 250 000 мигриращи птици и Поморийското езеро е ключово място за почивка на бели щъркели, гъски, пеликани, дъждосвирци, гмуркачи, гмурци. По време на миграция и през зимата се срещат малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, тръноопашата потапница и ливаден пеликан.