Храм Света Троица - Свищов
Благодарение на икономическия си разцвет през Възраждането, градът е притегателно място за много българи. Населението му непрекъснато расте и през 1843 г. Свищов наброява 22 хиляди жители - повече от Варна, Велико Търново, Ловеч, Видин и др. големи днес градове.
Разширяването на града на изток подтиква настоятелството на храмовете “Св. Петър и Павел” и “Св. Пророк Илия” да си подадат ръце и да вземат решение за построяване на нов храм, който да обедини енориите им. За реализирането на тази идея се използват техните средства, пари от продажбата на недвижими имоти- магазии, дюкяни, празни места и др., събират се помощи от Свищов и Букурещ. Тази църква трябва да отговаря на общественото им положение, на нивото на тяхната култура и образование, защото в епохата на Възраждането Свищов е един от най- изявените културни центрове с оживени връзки с други страни.
Свищовлии търсят за града си хора, които да бъдат възможно най- полезни с таланта и знанията си.Сега те поверяват мечтата си за нова църква на най- добрия между майсторите- мъдрия и вече улегнал 65-годишен Никола Фичев- човекът със златни ръце. Привлечени от славата му, свищовци се обръщат към него с молба да се заеме със строежа на новата църква.
Строителството започва на 14-ти април 1865 година. В разстояние на две години и четири месеца, благодарение на упорития труд и самопожертвувателност, храмът е завършен. На 19 септември 1867 г. е осветена новата църква.
Резултатът е поразителен- високо над града се извисява величествен трикорабен четирикуполен храм с камбанария-кула над преддверието. Изградена от камък на варов разтвор, с правилни редове и доста високи фуги, той е дълъг 35 м., широк 19,60 м., с високи 9,5 м. каменни колони, “…на близо 6 ара застроена площ- ако се изправят 4 души на квадратен метър- над 2 000 човека могат да се поберат…”.
Иконостасът на църквата “Св. Троица” в Свищов е изработен в периода 1870-1872 год. Дължината му е 16 м., а височината- средно над 10 м. Върху близо 100 кв. м., при безупречна симетрия, Дебралията оставя обширни съразмерни плоскости, на които именитият български художник и иконописец от Свищов Николай Павлович нанася своите 73 икони.
На 10 март 1872 год., с параход от Видин, пристига в Свищов първият български екзарх Антим І. Посрещнат тържествено от цялото гражданство, той се отправя към новопостроената църква “Св. Троица”, където отслужва молебен и произнася трогателно слово. На 5 ноември същата година за първи път посещава Свищов и новоизбраният Търновски митрополит Иларион Макариополски, който отслужва света литургия в храма.
На 27 юни 1877 година, в три часа следобед, руските войски влизат тържествено в първия освободен от турците град - Свищов. Развълнуваните граждани ги посрещат на площада пред църквата. На следващия ден сам руският император посещава града със свитата си, сърдечно посрещнат от жителите на града, които уреждат бляскаво посрещане. Официално срещата става в новата величествена църква, където свищовското духовенство отслужва тържествен молебен по случай първата победа над турските войски и панихида в памет на първите жертви, паднали в боя за овладяването на свищовския бряг.
По-късноимператорът изпраща шест мелодични камбани, изпратени от леярниците край Москва.
През 1883 год., настоятелството на църквата “Св. Троица” възлага на младия и надежден майстор Генчо Новаков довършването на започнатата от Фичето камбанария.
