Катедрален храм Света Богородица - Пловдив

Катедрален храм „Св.Богородица” в Пловдив е на мястото, където още през девети век е съществувала средновековна църква. Възобновена като катедрален храм през 1189 г. по време на филипополския епископ Константин Пантехи. През 1371 г. със завладяването на града от османците е изгорена.

През 1844 г. църквата е отново съборена и брациговски майстори построяват на мястото й внушителна трикорабна псевдобазилика. Нейните първи ктитори са копривщенските бегликчии Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, а иконостаса е дело на дебърските резбари – братята Андон и Димитър Станишеви, изработен в стил ампир. Храмовата икона „Св.Успение”, както и повечето икони в храма са дело на известния зограф Никола Одринчанин.

През 1859 г. в пловдивския храм „Св.Богородица” е извършено първото богослужение на български език – голямо постижение в борбата за самостоятелна църква. На 12 март 1860 г. митрополит Паисий отслужва и първата света литургия на български език в присъствието на четиридесет български свещеници от главните селища на Пловдивската епархия и с това ознаменуват официалното отричане от властта на Цариградската патриаршия, а след създаването на Българската екзархия през 1872 г.

След Освобождението на България, през 1881 г. архитект Йосиф Шнитер пристроява при западния вход на катедралната камбанария в стил руски класицизъм внушителна триетажна кула с купол. На нея се чете:
„Въ память освободителямъ”, с който надпис пловдивското население я посвещава на на руските воиски, освободили града на 4 януари 1878 г., когато в храма е отслужен благодарствения молебен в чест на Освобождението.