Хисар Капия - Пловдив

Хисар капия в Пловдив датира от времето на византийския император Юстиниан Велики (527 – 565 г.), който я укрепва заедно с крепостните стени и отбранителните кули на града околовръст. Стената е обграждала Трихълмието, била е с дължина повече от 2 600 м, дебелина 3 м и височина 10-12 м. Останки от нея, както и от Източната порта, са запазени в подножието на Небет тепе от източнта му страна.

През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпявала нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на страта крепостна стена, също преустроена във височина през периода XII – XIV век. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Коюмджиоглу, която с величествения си, раздвижен от еркери корпус се надвесва над Хисар капия.

На юг крепостната стена се “изгубва” в недрата на дворното пространство на църквата “Св. Св. Константин и Елена”. Под олтарната част на храма е открита четириъгълна кула, която дълги години е служила за крипта-костница. Южно от Хисар капия се издигат внушителните подпорни стени на двора на църквата, а над тях с изящен еркер се надвесва църковната клисарница.

Още по-на юг е източния вход на храма, над който се издига сградата на Божигробския метох. След ъгъла при метоха се открива изглед към голям участък от крепостната стена, съоръжен с кръгла отбранителна кула. Зад него са открити казармени помещения.