Пловдивски панаир
Тържественото откриване на първото земеделско-промишлено изложение, предшественика на днешния Международен панаир, се провежда в Пловдив на 15 август 1892 г. в присъствието на княз Фердинанд I - покровител на изложението, българските министри, църковния клир, чуждестранни консули, участници и гости.
Инициатива, с която се взема решение за организиране на изложение, демонстриращо икономическия ръст на младото българско княжество, е на Григор Начович. Княжеският градинар Люсиен Шевалас изгражда красив парк от европейски тип на площ от над 90 000 кв.м, в който се разполагат 36 изложбени павилиона. Около 2500 войници участват в празничния парад. Балонът на френския въздухоплавател Годар се издига в небето над Пловдив. В изложението се представят фирми от 24 страни от Европа, Америка и Азия. Палатите и паркът на изложението са огрени от електричество.
За доста време след това идеята е изоставена до 1927г. когато идва отново на дневен ред. Кандидати за организиране на подобна проява са София, Русе, Стара Загора, Габрово, Варна и Пловдив.
Тогава отново е избран Пловдив, където през 1933г. се организира промишлена изложба с 424 участници. През 1934г. тя прераства в Първи национален мострен панаир с участието на 880 изложители. Същата година Пловдивският панаир е утвърден от правителството със специална наредба-закон за единствен национален мострен панаир, който от 1935 година се провежда под покровителството на цар Борис III. През 1936г. форумът става пълноправен член на Съюза на международните панаири (UFI).
От 1939г. се подготвя строителството на модерен панаирен град на северния бряг на река Марица, като замисълът се осъществява едва след 1947г., когато се появяват първите панаирни палати. През 50-те години панаирите се провеждат на всеки две години, от 1966г. те стават ежегодни, а от 1981г. започва организирането на два форума годишно: Пролетен панаир на стоки за широко потребление и Есенен технически панаир.