Крушунски водопади
Впечатляващо творение, оформено изпод четката на един недосегаем художник – природата. Спираща дъха гледка, излязла като от сценарий на романтичен филм, отвеждащ човек до екзотика, каквато не подозира, че съществува. Колкото и да се търсят подходящите думи в иначе богатия български език, трудно човек би се справил с желанието да опише това релефно чудо – Крушунските водопади. Това водно зрелище е най-голямата водна травертинова каскада в България.
Крушунските водопади и заобикалящата ги природа са пленявали със своята красота още в далечното минало. Така например интересен факт от тяхната история е проявеният през XIII-XIV век интерес към това място от монасите исихасти, които основават свои манастир в скалите на водопада, считайки, че това е най-доброто място, за да се слеят с Бога. Друго важно нещо, което трябва да се знае за Крушунските водопади е факта, че през 1995 година те са обявени за защитена природна забележителност.
Крушунските водопади е живописна картина, разкриваща една повторима каскадна форма с много прагове и басейчета, уникално разкрасена с богата растителност и оживена от многообразни животински видове. Това кътче от България излъчва такъв магнетизъм и съвършенство, които са достижими само в природата. Наблюдавайки Крушунските водопади, човек не може да остане безучастен към приключението, в което го въвлича спускащата се от около 20 м метра височина вода по скалите, или да не пожелае да се потопи в уюта и спокойствието, за които допринася заобикалящата ги природа.
Но да забравим за минута поетичния тон на разказа за Крушунските водопади и да надникнем в този свят от географска гледна точка. Тази перла в короната на България се намира в северния край на Деветашкото плато, в непосредствена близост до с. Крушуна и на около 34 км от гр. Ловеч. Може би на някои местността Маарата им звучи познато, но онези, които чуват за първи път това име трябва да знаят какво се крие зад това име. Местността Маарата крие в себе си три водопада – Крушунски и още два по-малки. Скалите, които водите на водопадите „милват” с „нежна водна ласка” са предимно от бигор, който е шуплест и с варовиков произход, което всъщност обяснява защо са толкова издълбани, как са се получили тези причудливи форми и защо пд земята са се образували красиви пещерни галерии с подземни езера. Маарата е всъщност името на река, която извира от пещера, носеща името Водопада. И тук е мястото да кажем, че нищо нямаше да бъде същото ако тези две природни дадености не бяха на това място.
Като цяло местността Маарата е напълно непроходима. За да може обаче човек да се докосне до този рай в България, е обособена екопътека, водеща началото си от централния площад в с. Крушуна. Екопътеката отвежда до Крушунските водопади, като прекарва посетителите през гъста растителност. Търпението към този преход си заслужава – гледката към този воден спектакъл е неповторима, незабравима и необходима!
Главният водопад – Крушунският, при падането си се разделя на ръкави, от които тръгват по-малки водни каскади, които от своя страна оформят уникално красиви карстови тераси. За да се докаже истината, че онова, което е сътворила природата, няма аналог и е неповторимо, са „родени” Крушунските водопади. Ако човек не го види, никога няма да повярва какво е сътворила течащата от над сто години вода – за водната струя е просто едно стичане по скалите, но за нас това е неописуема красота – хиляди прагове и малки езерца, които съчетавайки се по такъв феноменален начин, рисуват пейзаж, който дори човешката ръка е неспособна да изрисува. Крушунските водопади са онази необходимост, от която всеки човек има нужда – те са това, което успява да ни зареди психически, физически и душевно.
И ако се върнем към онова приятно и вълшебно звучене, идващо от думите, с които се опитваме да разкажем какво сме видели и почувствали, когато сме застанали пред Крушунските водопади, то би се получило ето това описание: Звукът от падащата по скалите вода е толкова успокояващ, че чак изпълва човек с чувство на ненаситност към тази „музика за душата”. Бистрата до болка вода в терасовидните образувания е толкова примамлива, че ти се иска веднъж потопил се в нея, никога повече да не изпиташ нищо друго освен живителната й сила и да не поискаш да си тръгнеш. Около Крушунските водопади всичко е наелектризирано, нетипично, непознато, все едно си на друга планета. Не знаеш това истина ли е или реалност. Възможно ли е да съществува такова съвършенство? Зеленината, синевата и водата те изолират от околния свят, изпълняват желанието ти да те отвлекат от забързания, динамичен и стресиращ живот, за да те потопят в море от блаженство и уединение. Ти просто, веднъж изправил се пред Крушунските водопади, забравяш кой си, къде си, какво ти се случва, както те очаква, боли ли те, плаче ли ти се. Ти просто усещаш само колко си жив и колко си щастлив. Не мислиш, просто се рееш и позволяващ на природата да те обладае и никога да не забравиш този сблъсък с могъществото й. Позволяваш й да те обгърне като майка, да те помилва, да те спаси.
Но не, няма да е справедливо спрямо Крушунските водопади – за тях не трябва да се пише или разказва. Те трябва да се видят! И би било адски несправедливо ако подминем и не отдадем заслуженото да другите „деца на майката природа”, съревноваващи се по красота с Крушунските водопади и борещи се за обичта и възхищението на хората.
Веднъж изкачили се до Крушунските водопади, хората трябва да посетят две от най-дългите пещери в района и страната – Горник и Урушка Маара. Тези карстови образования, изобилстващи не само под земята, са причина по тези места да се видят доста спелеолози. Друго природно бижу, намиращо се само на 15 км от Крушунските водопади, е Деветашката пещера с внушителни високи сводове и красиви сталактити и сталагмити. Деветашката пещера е пещерата с най-голямо предверие в Европа. Но онова, което е скрито навътре в нея е още по-ценно – каскадата от езера и водопади й приписва величие, което не всяка пещера може да се похвали, че притежава.
