Аладжа манастир

На около 4 км по склона на Франгенското плато, сред великолепна природа се открива едно чудно място – Аладжа манастир. На турски език “аладжа” означава “пъстър” и обикновено се употребява за описване на ярки копринени платове.
Преди около 12 милиона години почти цяла Североизточна България е била дъно на Сарматско море. При една страшна катастрофа – резултат от силно земетресение, Добруджанското плато се разцепило и големи земни пластове се хлъзнали към морето. Така се е образувала 3 км стена, в която са вкопани килиите и църквичките на скалния манастир. Гъсти гори са криели мястото и са създавали убежище за всички пресладвани и търсещи усамотение. Траките са издигнали каменни паметници на своите божества – мегалити. Има следи от селища и едри земевладения от римско време. През І век първите християни идвали тук да провеждат необезпокоявани своите ритуали.
През ІV век тук търсят спасение от готи и хуни жители на крайбрежието около днешните курорти “Златни пясъци” и “Св.Константин”. Селището загинало, но манастирът оцелял. Археологически находки подсказват, че през V-VІ в. Той е функционирал.
Но истински богатата история на манастира създали монасите исихасти през ХІІІ-ХІV в. Тогава се създават манастирите извън населените места, в непристъпни гори и скали. Високо в скалата са вкопани две църкви и монашески килии, на два етажа, свързани с дървена стълба. Църквата е дълга 11 м, широка 7 м и висока 2 м и е била богато изографисана. На около 800 м са така нар.”Катакомби” – друг подобен манастир. Обектът е поддържан като музеен резерват и е едно от непреходните духовни богатства на България, свидетелстващо за богата култура и многовековен активен християнски живот.
От Аладжа манастир се открива великолепна гледка към морето. Погледът на север долавя очертанията дори на н.Калиакра, а в подножието е манастирът “Св. Константин и Елена”, от който сега са запазени отделни постройки, но с променено предназначение.
Работно време: 10-17 часа
Почивни дни: зиме – неделя и понеделник; лете – понеделник
Тел.: 052/ 355 460
Източник:Асоциация МУЗЕЙ "ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ - Маршрути на културния туризъм" - 2004 г.